Аргументите на психолог
Снимка: Guliver / iStock
Оставянето на малките деца в ръцете на по-големите въобще не е добра идея, смята руската психоложка Катерина Демина и BrightSide цитира нейните аргументи.
Често започва с нещо дребно: „Дръж под око братчето си за мъничко. Връщам се след 10 минути“. По-късно майката се прибира и вижда, че нищо лошо не се е случило. Бебето се е събудило, но не плаче. По-възрастното дете е успяло да го успокои и ужасно много се гордее от този факт.
Това, от своя страна, води до нов сценарий. Майката и децата са в парка. „Наглеждай братчето си, докато отида до магазина.“
Първият път всичко е наред. Но на следващия, когато майката се връща, мъникът я забелязва, скача рязко, без по-голямата му сестричка да забележи, и си удря главата в метална катерушка. Майката бързо успокоява по-малкото дете, но неговата сестра е в шок от случилото се. Тя вече категорично отказва да ходи в парка.
Не е редно да оставяте по-големите да гледат по-малките, защото те не могат физически да се справят със ситуацията. Разликата в годините между тях трябва да е минимум 12 години, ако искате нещата да протекат по план.
Няма проблеми да ги гледат за няколко минути, докато мама готви. Но да ги извеждат на разходка сами, да ги оставяте вкъщи за повече от 5 минути – в никакъв случай. Точно така – 5 минути са прекалено много време.
Някои хора може и да възразят на подобно твърдение. „С моите дечица сме вършили всичко самички и нищо лошо не се е случило“, вероятно ще кажат.
Може и така да е. Аз обаче работех в болница. Вряща вода, падане от прозореца, горещи ютии, ножици, задавяне с играчки, заклещване на вещи в носа – виждала съм резултатите от всичко това само в рамките на първите си три дни на служба.
7-годишното не може да попречи на 5-годишното да направи нещо опасно. Понякога то дори може да му помогне. Не защото му мисли злото, а от чисто и просто любопитство.
Ако възрастовата граница е 12 години или повече, по-голямото братче или сестриче вече може да изпълнява ролята на детегледачка. Но само при конкретни и ясно изложени правила (например колко време). И разбира се – срещу някакво възнаграждение.
Едно е детето да иска на собствена воля да играе с по-малкото си братче или сестриче, друго е вие да го карате да поема отговорността за неговата безопасност. Времето на един подрастващ обикновено е почти изцяло ангажирано от училището и различни лични проблеми и / или странични занимания. Затова ако решите да го/я „наемете“ като стандартен служител, ще трябва да помислите и за съответната компенсация.
Някои тийнейджъри имат и различни отговорности и задължения вкъщи. Съответно, гледането за по-малкото братче или сестра може да спадне и към тази категория. Но и в този случай трябва да има ясни параметри – колко часа, в кои дни от седмицата и т.н. Това е далеч по-добрия подход, отколкото ако им плащате за тази работа. Все пак – нужно е да се грижим за своето семейство, без да очакваме каквото и да е възнаграждение.
Най-важното нещо, което родителите трябва да имат предвид е, че вашето по-голямо дете не е виновно за това, че вие сте решили да имате още деца и не сте преценили възможностите си да се грижите за всички адекватно. Ако изключим извънредните ситуации, възпитанието и отглеждането на мъничетата е изцяло отговорност на родителя.
По-големите деца могат да помагат, стига да искат, но отговорността е изцяло ваша.
Често ми се е случвало да виждам родители да наказват по-голямото дете (например на 7 години) заради неприятностите, в които по-малкото се е забъркало. То, разбира се, не е виновно. Просто някой друг е трябвало да ги наглежда.
Понякога и тези изключително внимателни и отговорни момиченца, които се опитват всячески да се грижат за своите братчета и сестричета, порастват със съзнанието, че децата са товар, с който те самите не могат да се справят (заради проблемите, които са имали като малки).
Затова ако един ден искате внуци, трябва да разберете, че вие сте единствените, които трябва да се грижат за своите деца.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари